Прочетете ощеВ един свят, доминиран от звук, има хора, които

 
Прочетете още
В един свят, доминиран от тон, има хора, които основават смисъл посредством придвижване. Език без думи, само че с мощност, която допира душата – това е жестовият език. Срещнахме се с една вдъхновяваща жена, чийто живот и работа са отдадени на общуването оттатък чуваемото. Тя е преводач на жестов език, основател на „ Формата на думите “ и деен културен уредник в глухата общественост. Ето история на Мария Зайкова – разказана пред с дълбочина, откровеност и жар.

-Как стартира Вашият път като жестов преводач? Какво Ви въодушеви да се посветите на тази идея?

-Моят път стартира като търсене – търсене на метод да се свържа със света оттатък думите. Усетих вътрешна нужда да открия език, който не просто се чува, а се усеща. Жестовият език е тъкмо подобен – език на тялото, на душата, на чувството. Той е мост сред светове, които на пръв взор наподобяват разграничени, само че в действителност споделят едни и същи страсти и желания. Това ме въодушеви – желанието да бъда медиатор сред два свята, да дам глас на хора, чиято история постоянно остава неразказана.

-Какви са главните провокации в работата Ви с глухи деца и младежи?

-Предизвикателствата не се изчерпват с езиковата преграда. Истинската компликация е в превъзмогването на невидимите стени – предразсъдъците, неналичието на схващане, изолацията. Тези деца не просто желаят да бъдат разбрани – те имат потребност да бъдат признати, забелязани, почувствани. Най-важната ми задача е да им оказа помощ да изградят самочувствие, да повярват в своята стойност и да осъзнаят, че имат право на глас, без значение дали се показват със тон или с жест.

-Можете ли да ни разкажете повече за организацията и нейната задача?

-„ Формата на думите “ не е просто организация – тя е сърце, което тупти в ритъма на разбирателството. Нашата задача е да изградим мостове – сред чуващи и нечуващи, сред хора с разнообразни благоприятни условия, сред култури и усещания. Ние имаме вяра, че думите имат форма – форма, която може да се види, усети, разбере. Всеки жест, всяко придвижване носи значение и споделя история. Искаме да създадем свят, в който всеки език, в това число жестовият, се почита и чества.

-Какво Ви стимулира да създавате културни събития и фестивали за глухата общественост?

-Културата е не просто изкуство – тя е опция. Вярвам, че културните събития могат да трансформират ориси и да отворят нови хоризонти. Когато организираме фестивали и срещи за глухата общественост, ние споделяме: „ Вашият глас има значение. Вашата просвета е скъпа. “ Тези събития са пространство за изложение, за наслада, за свързване. Те са метод глухите хора да бъдат видени в своята цялост – не като „ разнообразни “, а като създатели, разказвачи, носители на неповторимо изкуство.

-В какво се състои работата Ви по плановете с деца със СОП и жестов език?

-Работата по тези планове надвишава преподаването. Това е развой на създаване – на убеденост, на връзка, на еднаквост. Жестовият език за тези деца е освен инструмент за връзка, а метод да се открият и да се свържат със света към себе си. Това е пътешестване към себеизразяване, в което всяко дете намира своето място, своята стойност. За доста от тях жестовият език е първият „ глас “, с който могат да кажат „ Аз съм тук “.

-Какво обръщение се стремите да предадете посредством образованията по прочувствена просветеност?

-Посланието е просто: да се научим да усещаме. Да разпознаваме страстите си, да ги показваме без боязън, да разбираме и почитаме страстите на другите. Емоционалната просветеност ни учи по какъв начин да бъдем хора – същински, свързани, състрадателни. Тя е основата на здравите взаимоотношения, без значение от бариерите в връзката. Вярвам, че когато се научим да изслушваме сърцата си, ставаме по-силни като общество.

-Как съгласно Вас можем да изградим по-силен мост сред света на глухите и този на чуващите?

-Всичко стартира с готовност за схващане. Когато чуващите създадат крачка – научат няколко жеста, отворят се за другия метод на изложение – тогава стартира същинското свързване. Не става дума единствено за образование, а за смяна в настройката – от страдание към почитание, от отдалеченост към непосредственост. Мостът сред тези светове не е от бетон – той е от внимание, емпатия и предпочитание да се срещнем по средата.

-Кои са най-вдъхновяващите моменти от Вашата работа до момента?

-Най-силните моменти са постоянно свързани с дребните жестове – безусловно и преносно. Усмивка от дете, което за първи път се показва посредством жестов език. Възрастен, който с признателност признава, че се е почувствал свестен. Тези моменти са вълшебни – тъй като демонстрират, че връзката не зависи от звуци, а от предпочитание за свързване. И когато това се случи – когато някой бъде „ чути “ със сърцето – тогава знам, че всичко си заслужава.

 -Какво бихте споделили на хората, които в никакъв случай не са се срещали с жестовия език?

-Жестовият език е като прикрит свят – богат, хубав, бездънен. Ако в никакъв случай не сте се докоснали до него, ви чака същинско изобретение. Това не е просто система от придвижвания – това е метод на разбиране, на изложение, на живеене. Поканата е отворена – научете един жест, срещнете се с един човек от глухата общественост, и ще видите по какъв начин се уголемява хоризонтът ви. Жестовият език не разделя – той свързва.

-Как можем ние като общество да подкрепим идеята Ви и глухата общественост в България?

-Подкрепата стартира с дребни, само че значими дейности. Да научим жестов език. Да настояваме за налична среда – в учебните заведения, културните институции, медиите. Да бъдем съзнателни и включващи в метода, по който поддържаме връзка и сътворяваме политики. Когато обществото одобри, че всеки има място в него – без значение дали чува или не – тогава ще имаме същинска смяна. Защото същинската поддръжка не е страдание, а почитание и съпричастност.

 Тя не просто превежда жестове – тя превежда сърца. Историята ѝ е тиха, само че звучи надълбоко. И ни припомня, че човешкото другарство не постоянно има потребност от думи, с цел да бъде чуто.